17 dic 2008, 10:58

Жажда

1.5K 0 5


Страстен коктейл забъркаха и отпиха жадно krasimira1 и fragola


В шейкъра в ритъма на латино леда разбивам,
в чашите “Мартини” бавно, спокойно наливам.
Отпивам глътка и от питието възбуда се разлива,
сякаш страстен мъж нокти в моето тяло забива!



От устните капка се стича надолу издайно,
докоснала кожата, сякаш целува я тайно...
а тя във отговор сластно настръхва и шепне,
за глътка безумие тихо се моли и трепне...



В чашата ми няколко кубчета лед танцуват...
възбуждащи, огнени мисли ума ми вълнуват.
Маслинката отхапвам, към бадемите поглеждам,
поглед премрежен пред мъжа до мене свеждам.



Във тъмнината отеква звука на старо пиано.
Алкохолът ли ме опива?!... сякаш е още рано!
Или желание сковава изпотеното ми тяло,
за мъжката МУ страст внезапно закопняло...



Съблякла своята рокля, чашата гола остава,
до мен мъж тръпнещ и желаещ ме застава.
В прегръдка две тела в нощта притихват...
танц, целувка, питие, а страстите не стихват!



Последна глътка, ала жаждата още напира -
дали се ражда в мен или без дъх умира?!
Желая те! - прошепвам аз без глас във тъмнината...
Желаеш ме, отвръщаш ми, потърсил ме в тъгата.



Във ритъма на бясното латино пак се любим
и сякаш за последно с теб мига да не погубим.
Изпивам на глътки страстта от очите ти бавно...
отново тръпне тялото ми, за ласките ти жадно!



Денят нахалства, танцът на телата ни затихва.
Малко уморени, но страстта им не утихва...
В нощната тъма, когато пак сами се скрием,
жадни и на глътки страст от чашата ще пием!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...