Жажда
Страстен коктейл забъркаха и отпиха жадно krasimira1 и fragola
В шейкъра в ритъма на латино леда разбивам,
в чашите “Мартини” бавно, спокойно наливам.
Отпивам глътка и от питието възбуда се разлива,
сякаш страстен мъж нокти в моето тяло забива!
От устните капка се стича надолу издайно,
докоснала кожата, сякаш целува я тайно...
а тя във отговор сластно настръхва и шепне,
за глътка безумие тихо се моли и трепне...
В чашата ми няколко кубчета лед танцуват...
възбуждащи, огнени мисли ума ми вълнуват.
Маслинката отхапвам, към бадемите поглеждам,
поглед премрежен пред мъжа до мене свеждам.
Във тъмнината отеква звука на старо пиано.
Алкохолът ли ме опива?!... сякаш е още рано!
Или желание сковава изпотеното ми тяло,
за мъжката МУ страст внезапно закопняло...
Съблякла своята рокля, чашата гола остава,
до мен мъж тръпнещ и желаещ ме застава.
В прегръдка две тела в нощта притихват...
танц, целувка, питие, а страстите не стихват!
Последна глътка, ала жаждата още напира -
дали се ражда в мен или без дъх умира?!
Желая те! - прошепвам аз без глас във тъмнината...
Желаеш ме, отвръщаш ми, потърсил ме в тъгата.
Във ритъма на бясното латино пак се любим
и сякаш за последно с теб мига да не погубим.
Изпивам на глътки страстта от очите ти бавно...
отново тръпне тялото ми, за ласките ти жадно!
Денят нахалства, танцът на телата ни затихва.
Малко уморени, но страстта им не утихва...
В нощната тъма, когато пак сами се скрием,
жадни и на глътки страст от чашата ще пием!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Колева Всички права запазени
Е, надявам се, че и без тези предохранителни мерки, все ще оживея някак си!
