17 дек. 2008 г., 10:58

Жажда

1.5K 0 5


Страстен коктейл забъркаха и отпиха жадно krasimira1 и fragola


В шейкъра в ритъма на латино леда разбивам,
в чашите “Мартини” бавно, спокойно наливам.
Отпивам глътка и от питието възбуда се разлива,
сякаш страстен мъж нокти в моето тяло забива!



От устните капка се стича надолу издайно,
докоснала кожата, сякаш целува я тайно...
а тя във отговор сластно настръхва и шепне,
за глътка безумие тихо се моли и трепне...



В чашата ми няколко кубчета лед танцуват...
възбуждащи, огнени мисли ума ми вълнуват.
Маслинката отхапвам, към бадемите поглеждам,
поглед премрежен пред мъжа до мене свеждам.



Във тъмнината отеква звука на старо пиано.
Алкохолът ли ме опива?!... сякаш е още рано!
Или желание сковава изпотеното ми тяло,
за мъжката МУ страст внезапно закопняло...



Съблякла своята рокля, чашата гола остава,
до мен мъж тръпнещ и желаещ ме застава.
В прегръдка две тела в нощта притихват...
танц, целувка, питие, а страстите не стихват!



Последна глътка, ала жаждата още напира -
дали се ражда в мен или без дъх умира?!
Желая те! - прошепвам аз без глас във тъмнината...
Желаеш ме, отвръщаш ми, потърсил ме в тъгата.



Във ритъма на бясното латино пак се любим
и сякаш за последно с теб мига да не погубим.
Изпивам на глътки страстта от очите ти бавно...
отново тръпне тялото ми, за ласките ти жадно!



Денят нахалства, танцът на телата ни затихва.
Малко уморени, но страстта им не утихва...
В нощната тъма, когато пак сами се скрием,
жадни и на глътки страст от чашата ще пием!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...