Dec 17, 2008, 10:58 AM

Жажда

  Poetry » Erotic
1.5K 0 5


Страстен коктейл забъркаха и отпиха жадно krasimira1 и fragola


В шейкъра в ритъма на латино леда разбивам,
в чашите “Мартини” бавно, спокойно наливам.
Отпивам глътка и от питието възбуда се разлива,
сякаш страстен мъж нокти в моето тяло забива!



От устните капка се стича надолу издайно,
докоснала кожата, сякаш целува я тайно...
а тя във отговор сластно настръхва и шепне,
за глътка безумие тихо се моли и трепне...



В чашата ми няколко кубчета лед танцуват...
възбуждащи, огнени мисли ума ми вълнуват.
Маслинката отхапвам, към бадемите поглеждам,
поглед премрежен пред мъжа до мене свеждам.



Във тъмнината отеква звука на старо пиано.
Алкохолът ли ме опива?!... сякаш е още рано!
Или желание сковава изпотеното ми тяло,
за мъжката МУ страст внезапно закопняло...



Съблякла своята рокля, чашата гола остава,
до мен мъж тръпнещ и желаещ ме застава.
В прегръдка две тела в нощта притихват...
танц, целувка, питие, а страстите не стихват!



Последна глътка, ала жаждата още напира -
дали се ражда в мен или без дъх умира?!
Желая те! - прошепвам аз без глас във тъмнината...
Желаеш ме, отвръщаш ми, потърсил ме в тъгата.



Във ритъма на бясното латино пак се любим
и сякаш за последно с теб мига да не погубим.
Изпивам на глътки страстта от очите ти бавно...
отново тръпне тялото ми, за ласките ти жадно!



Денят нахалства, танцът на телата ни затихва.
Малко уморени, но страстта им не утихва...
В нощната тъма, когато пак сами се скрием,
жадни и на глътки страст от чашата ще пием!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...