danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
30 jun 2013, 15:27

Жажда 

  Poesía » De amor
1194 0 12

Очите ти, по-жадни от небе,

рисуват полудели в тишината.

А аз изгарям… После две ръце

са онзи свят, във който синевата

                                     

взривява с вик разумния покой.

Виж, пак съм огън в мъжките ти мисли…

И знам, че до безпаметност си мой,

такъв, какъвто дръзко те измислих.

 

Дошъл при мен от други времена

със спомена за влюбени морета.

Аз пак сънувам танца под дъжда

и дълго се сбогувам с ветровете…

 

За да съм с теб, когато те боли,

готова съм Земята да обърна.

А жаждата, стаена в две очи,

като компас при тебе ще ме върне…

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??