danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
Jun 30, 2013, 3:27 PM

Жажда 

  Poetry » Love
1242 0 12

Очите ти, по-жадни от небе,

рисуват полудели в тишината.

А аз изгарям… После две ръце

са онзи свят, във който синевата

                                     

взривява с вик разумния покой.

Виж, пак съм огън в мъжките ти мисли…

И знам, че до безпаметност си мой,

такъв, какъвто дръзко те измислих.

 

Дошъл при мен от други времена

със спомена за влюбени морета.

Аз пак сънувам танца под дъжда

и дълго се сбогувам с ветровете…

 

За да съм с теб, когато те боли,

готова съм Земята да обърна.

А жаждата, стаена в две очи,

като компас при тебе ще ме върне…

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??