Жажда
Очите ти, по-жадни от небе,
рисуват полудели в тишината.
А аз изгарям… После две ръце
са онзи свят, във който синевата
взривява с вик разумния покой.
Виж, пак съм огън в мъжките ти мисли…
И знам, че до безпаметност си мой,
такъв, какъвто дръзко те измислих.
Дошъл при мен от други времена
със спомена за влюбени морета.
Аз пак сънувам танца под дъжда
и дълго се сбогувам с ветровете…
За да съм с теб, когато те боли,
готова съм Земята да обърна.
А жаждата, стаена в две очи,
като компас при тебе ще ме върне…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
