Много от вас ще попитат

какво правя на брега

безмълвна, сама.

Дали чакам своя кораб.

...Просто така си стоя.

Около мен парад кипи

на нескончаем хорски шум.

... И не го чувам.

Знайте, аз не го бленувам!

Заровила съм поглед

в други земи,

които не ви обхващат -

вас или вашите очи.

Жадувам за тези земи!

Сигнални писма пращат

да ги навестя.

Сърцето не чака оглед

да се разколебае

и след това да не знае

потдикът какъв е бил

да е безумно.

Тогава ще е бездумно

за дръзките си мисли.

Не мълчи, а бие лудо.

Кой ли би го усмирил?

... Другите земи.

Неговото сладко чудо.