8.07.2012 г., 9:24

Жажда

1.2K 0 0

Много от вас ще попитат

какво правя на брега

безмълвна, сама.

Дали чакам своя кораб.

...Просто така си стоя.

Около мен парад кипи

на нескончаем хорски шум.

... И не го чувам.

Знайте, аз не го бленувам!

Заровила съм поглед

в други земи,

които не ви обхващат -

вас или вашите очи.

Жадувам за тези земи!

Сигнални писма пращат

да ги навестя.

Сърцето не чака оглед

да се разколебае

и след това да не знае

потдикът какъв е бил

да е безумно.

Тогава ще е бездумно

за дръзките си мисли.

Не мълчи, а бие лудо.

Кой ли би го усмирил?

... Другите земи.

Неговото сладко чудо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиана Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...