Жажда
Жажда
Потъва залеза с очите запленени,
в нощта прегръдките изплуват.
Въздъхват страсти упоени-
от мрака чувственост пируват.
Гребат през тъмните му тайни,
плисват отплуващи звезди.
Разцъфват розово ухайни
устни - жадуващи реки.
Проблясва утринна роса,
шампанско плиснало в очите,
пробужда шепнеща сълза-
мехури в страстите изпити.
Възкръснал бе денят желан-
нощта потръпна уморена…
Поруменял извиращ свян
в опиянената вселена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Борис Борисов Todos los derechos reservados
