Жажда
Жажда
Потъва залеза с очите запленени,
в нощта прегръдките изплуват.
Въздъхват страсти упоени-
от мрака чувственост пируват.
Гребат през тъмните му тайни,
плисват отплуващи звезди.
Разцъфват розово ухайни
устни - жадуващи реки.
Проблясва утринна роса,
шампанско плиснало в очите,
пробужда шепнеща сълза-
мехури в страстите изпити.
Възкръснал бе денят желан-
нощта потръпна уморена…
Поруменял извиращ свян
в опиянената вселена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
