Жажда
Потъва залеза с очите запленени,
в нощта прегръдките изплуват.
Въздъхват страсти упоени-
от мрака чувственост пируват.
Гребат през тъмните му тайни,
плисват отплуващи звезди.
Разцъфват розово ухайни
устни - жадуващи реки.
Проблясва утринна роса,
шампанско плиснало в очите,
пробужда шепнеща сълза-
мехури в страстите изпити.
Възкръснал бе денят желан-
нощта потръпна уморена…
Поруменял извиращ свян
в опиянената вселена.
© Борис Борисов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
