Жажда
Нестихващ извор са устата твои,
аз съм веч' до болка прежаднял.
Стоя отвън, около мен порои,
отпил веднъж от теб и се предал.
Не пият ми се другите безвкусни.
За теб е жадно съществото в мен.
Да наредиш пред мен стотици устни,
не бих погледнал тях и за момент...
... дори да ме разкъсва жажда.
В устните ти ще съм вечно млад.
Нима е нужно да се примирявам,
замествайки със захар – шоколад?
А хоризонта вечер как проблясва,
пронизват като копия лъчите.
В неземна гледка залеза угасва,
но ти ми галиш по-нежно очите.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Серафим Аянски Todos los derechos reservados
