24 ene 2016, 17:08

Жажда за живот

  Poesía » Civil
711 1 11

ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ

 

Минава времето и идва старостта,

и все по-трудно става битието.

Навярно, за да може вечността

без болка да ни вземе на небето.

 

Но даже тук животът да е тежък,

а в някои моменти и презрян,

човекът и през погледа премрежен

в синевата на деня е взрян.

 

Не ни се тръгва, ах, не ни се тръгва

по оня дълъг, неизвестен път!

Денят угасва, слънцето потъва,

но все така примамлив е светът.

 

И тялото ни болно ще копнее

до сетен дъх за слънце и цветя.

И немощно ще иска да живее,

изправено пред прага на смъртта.

24. 01. 2016 г.

Русе

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Великолепно стихотворение!
  • Човечността на този стих предизвиква споделяне!
    Поздрав, Ченков!
  • Много ви благодаря!
  • !!!!! Прекрасна вечер!

    "Не ни се тръгва, ах, не ни се тръгва
    по оня дълъг, неизвестен път!
    Денят угасва, слънцето потъва,
    но все така примамлив е светът."

    "Живеем чрез понятия, представи и чрез придобити ценности. Но – колкото може – по-необременено – по-непредубедено и по-чисто да приемаме истината и болката на света. А и насладата. Да приемаме света. Такъв, какъвто е."
  • И въпреки раздялата с младостта, неизвестният път ни води към небето...
    Поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...