Жажда за живот
ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ
Минава времето и идва старостта,
и все по-трудно става битието.
Навярно, за да може вечността
без болка да ни вземе на небето.
Но даже тук животът да е тежък,
а в някои моменти и презрян,
човекът и през погледа премрежен
в синевата на деня е взрян.
Не ни се тръгва, ах, не ни се тръгва
по оня дълъг, неизвестен път!
Денят угасва, слънцето потъва,
но все така примамлив е светът.
И тялото ни болно ще копнее
до сетен дъх за слънце и цветя.
И немощно ще иска да живее,
изправено пред прага на смъртта.
24. 01. 2016 г.
Русе
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
