Жажда за живот
ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ
Минава времето и идва старостта,
и все по-трудно става битието.
Навярно, за да може вечността
без болка да ни вземе на небето.
Но даже тук животът да е тежък,
а в някои моменти и презрян,
човекът и през погледа премрежен
в синевата на деня е взрян.
Не ни се тръгва, ах, не ни се тръгва
по оня дълъг, неизвестен път!
Денят угасва, слънцето потъва,
но все така примамлив е светът.
И тялото ни болно ще копнее
до сетен дъх за слънце и цветя.
И немощно ще иска да живее,
изправено пред прага на смъртта.
24. 01. 2016 г.
Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
