3 dic 2019, 5:22

Жажда за живот

  Poesía
872 5 13

Смъртта –

красива, но зловеща птица,

кръжаща всеки миг над нас.

Научи ли се да цениш живота

до пристигането ѝ

в последния  си  час?

След  толкова мъка,

след  толкова глад,

след  толкова скука,

след  толкова хлад

мога  ли с тебе да бъда сега?

Имаш ли сили?

И до кога?

Нощите будни,

а дните тъй  кратки...

като блус, като валс,

като бързо хоро

изцежда  се той...

Но какво?

Остави ли нещо

във този живот?

Или живееш,

живя като...

скот?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Друмева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Иван Митов, за посещението ти на моя страничка, за коментара и за “ Любими“! Трогна ме! Извинявай за късния ми отговор за благодарност! Не е от лошо възпитание, повярвай ми! На това стихотворение имам и аудио прочит. Ще се радвам, ако го чуеш!
  • Много е прочувствено! Поздравления!
  • Блу, благодаря ти! С пожелание за прекрасни зимни празници!
  • Благодаря , Марианче! Благодаря ти, че ме навести!
  • Амин! Да е за всички!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...