Dec 3, 2019, 5:22 AM

Жажда за живот

  Poetry
866 5 13

Смъртта –

красива, но зловеща птица,

кръжаща всеки миг над нас.

Научи ли се да цениш живота

до пристигането ѝ

в последния  си  час?

След  толкова мъка,

след  толкова глад,

след  толкова скука,

след  толкова хлад

мога  ли с тебе да бъда сега?

Имаш ли сили?

И до кога?

Нощите будни,

а дните тъй  кратки...

като блус, като валс,

като бързо хоро

изцежда  се той...

Но какво?

Остави ли нещо

във този живот?

Или живееш,

живя като...

скот?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Друмева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Иван Митов, за посещението ти на моя страничка, за коментара и за “ Любими“! Трогна ме! Извинявай за късния ми отговор за благодарност! Не е от лошо възпитание, повярвай ми! На това стихотворение имам и аудио прочит. Ще се радвам, ако го чуеш!
  • Много е прочувствено! Поздравления!
  • Блу, благодаря ти! С пожелание за прекрасни зимни празници!
  • Благодаря , Марианче! Благодаря ти, че ме навести!
  • Амин! Да е за всички!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...