Соларе (Румяна Друмева)
116 1323
Dec 3, 2019, 5:22 AM

Жажда за живот 

  Poetry
694 5 13

Смъртта –

красива, но зловеща птица,

кръжаща всеки миг над нас.

Научи ли се да цениш живота

до пристигането ѝ

в последния  си  час?

След  толкова мъка,

след  толкова глад,

след  толкова скука,

след  толкова хлад

мога  ли с тебе да бъда сега?

Имаш ли сили?

И до кога?

Нощите будни,

а дните тъй  кратки...

като блус, като валс,

като бързо хоро

изцежда  се той...

Но какво?

Остави ли нещо

във този живот?

Или живееш,

живя като...

скот?

 

© Румяна Друмева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Иван Митов, за посещението ти на моя страничка, за коментара и за “ Любими“! Трогна ме! Извинявай за късния ми отговор за благодарност! Не е от лошо възпитание, повярвай ми! На това стихотворение имам и аудио прочит. Ще се радвам, ако го чуеш!
  • Много е прочувствено! Поздравления!
  • Блу, благодаря ти! С пожелание за прекрасни зимни празници!
  • Благодаря , Марианче! Благодаря ти, че ме навести!
  • Амин! Да е за всички!
  • Благодаря ти, Руми! Здраве, любов и вдъхновение ти желая!
  • Благодаря ти, Бени! Прегръдката е взаимна!
  • Размислих се над стиха ти, Руми... Да, животът е твърде ценен и твърде кратък, за да го пропиляваме, без да оставим нещо красиво и общозначимо след себе си... Поздрвявам те и те прегръщам!
  • Бени...каква радост ! Благодаря ти!!!!!!
  • Благодаря, Антоан! Благодаря за подаръка , който ми направи с посещението си!
  • Юри, благодаря! Благодаря за “ Любими“! Прекрасен ден, изпълнен с много енергия и обич!
  • Благодаря, Младене! Благодаря, за прочита, анализа и коментара! Спирам ,,, очите ми се пълнят с течност...
  • Много точно е обрисуван образът на смъртта тук -

    "красива, но зловеща птица, кръжаща всеки миг над нас.
    Научи ли се да цениш живота
    до пристигането ѝ
    в последния си час?"

    Отличен риторичен въпрос, зададен още при встъплението. Следва лаконична равносметка на прехивяното. Тя се свежда сумарно до: "мъка, глад, скука, хлад". Изцеждащият се живот е представен "като един блус, като валс, като бързо хоро...". И закономерният въпрос на финала:

    "Остави ли нещо във този живот?
    Или живя като...скот".

    Сякаш чух отново "Танцът на скелетите на Сен-Санс" в едно много силно изпълнение. Поздравявам те, Руми!
Random works
: ??:??