Qndov (Никола Яндов)
423 797
3 jul 2022, 17:26

Жалба 

  Poesía » Otra
273 0 3

Няма го славеят в мен,

отлитна с времето в небитието,

нижат се ден след ден

с есенната сивота на небето.

 

Душата, с чувство на сираче,

прегърнала до себе си сърцето

на рамото му тихичко си плаче,

то със спомените е заето.

 

Отдавна онемял е телефона,

седнала до него е забравата,

никой не подсвирва под балкона,

не щраква на вратата бравата.

 

Отдавна е тихо и вкъщи,

приятелите – звезди на небето,

от чужбина вече не се връща

за там заминало детето.

 

Догаря и тоя ден

със залеза на слънцето в планината,

утрото може да е без мен,

за други ще е щедра зората.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз ще съм ти благодарна за всяка забележка под мое произведение
  • Благодаря за взетото отношение, Щураче! Често става така, когато е на прима виста. Мога да премахна втория куплет и нещата ще си дойдат на място, но нека да се вижда и състоянието на сърцето. Благодаря ти все пак за съвета! Ще се радвам, ако винаги изказваш мнение по мое проиведение! Бъди жива и здрава!
  • Харесват ми мислите ти, изказани са искрено и по оригинален, твой си начин. Подредбата не е добра, но е лесно поправима.
Propuestas
: ??:??