Жалба
Няма го славеят в мен,
отлитна с времето в небитието,
нижат се ден след ден
с есенната сивота на небето.
Отдавна онемял е телефона,
седнала до него е забравата,
никой не подсвирва под балкона,
не щраква на вратата бравата.
Отдавна е тихо и вкъщи,
приятелите – звезди на небето,
от чужбина вече не се връща
за там заминало детето.
Догаря и тоя ден
със залеза на слънцето в планината,
утрото може да е без мен,
за други ще е щедра зората.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Яндов Всички права запазени
