Няма го славеят в мен,
отлитна с времето в небитието,
нижат се ден след ден
с есенната сивота на небето.
Отдавна онемял е телефона,
седнала до него е забравата,
никой не подсвирва под балкона,
не щраква на вратата бравата.
Отдавна е тихо и вкъщи,
приятелите – звезди на небето,
от чужбина вече не се връща
за там заминало детето. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up