20 may 2011, 17:24

Жалба 

  Poesía » Otra
434 0 3

 

 

Младост моя, радост моя,

пролет краткотрайна,

сякаш скри се зад завоя,

по следа незнайна!

 

Не разбрах кога изгрея

като майско цвете.

И кога ти суховеят

грабна цветовете.

 

Ни кога ти хладна есен

позлати листата.

И кога без птича песен

сглъхнаха полята...

 

Младост моя, сладост моя,

не остави диря.

Все поглеждам към завоя...

Цял живот те диря!

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??