Младост моя, радост моя,
пролет краткотрайна,
сякаш скри се зад завоя,
по следа незнайна!
Не разбрах кога изгрея
като майско цвете.
И кога ти суховеят
грабна цветовете.
Ни кога ти хладна есен
позлати листата.
И кога без птича песен
сглъхнаха полята...
Младост моя, сладост моя,
не остави диря.
Все поглеждам към завоя...
Цял живот те диря!
© Славка Любенова All rights reserved.