Младост моя, радост моя,
пролет краткотрайна,
сякаш скри се зад завоя,
по следа незнайна!
Не разбрах кога изгрея
като майско цвете.
И кога ти суховеят
грабна цветовете.
Ни кога ти хладна есен
позлати листата.
И кога без птича песен
сглъхнаха полята...
Младост моя, сладост моя,
не остави диря.
Все поглеждам към завоя...
Цял живот те диря!
© Славка Любенова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
