Жалба
Младост моя, радост моя,
пролет краткотрайна,
сякаш скри се зад завоя,
по следа незнайна!
Не разбрах кога изгрея
като майско цвете.
И кога ти суховеят
грабна цветовете.
Ни кога ти хладна есен
позлати листата.
И кога без птича песен
сглъхнаха полята...
Младост моя, сладост моя,
не остави диря.
Все поглеждам към завоя...
Цял живот те диря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
