Жалба на уличния музикант
Тъй както пеех си
пред старата си шапка
и слушах звън на мръснички монети,
ти спря пред мен,
защото май те чаках,
и музика в очите ми засвети.
И слънцето
нагоре се издигна -
да те покани в забранените градини,
където даже
Любовта не стига -
но ти ми хвърли левче. И отмина.
Днес пак така,
както и вчера всъщност,
на други хора свойта обич пея,
а ти сама
за мен си мислиш вкъщи -
тъй както аз си мисля, че живея.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Белчев Todos los derechos reservados
