Тъй както пеех си
пред старата си шапка
и слушах звън на мръснички монети,
ти спря пред мен,
защото май те чаках,
и музика в очите ми засвети.
И слънцето
нагоре се издигна -
да те покани в забранените градини,
където даже
Любовта не стига -
но ти ми хвърли левче. И отмина.
Днес пак така,
както и вчера всъщност,
на други хора свойта обич пея,
а ти сама
за мен си мислиш вкъщи -
тъй както аз си мисля, че живея.
© Александър Белчев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
