25.05.2008 г., 19:00 ч.
Жалба на уличния музикант
Тъй както пеех си
пред старата си шапка
и слушах звън на мръснички монети,
ти спря пред мен,
защото май те чаках,
и музика в очите ми засвети.
И слънцето
нагоре се издигна -
да те покани в забранените градини,
където даже
Любовта не стига -
но ти ми хвърли левче. И отмина.
Днес пак така,
както и вчера всъщност,
на други хора свойта обич пея,
а ти сама
за мен си мислиш вкъщи -
тъй както аз си мисля, че живея.
© Александър Белчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Великолепно стихо,
Сашо!
AVE
-
Отново си впечатляващ, Сашо!!!
-
doreto66 (Дора Павлова) 25-05-2008г. 22:56
Като стара паричка е стихът ти! Много-много-много!
Това определение много-много-много ми хареса - за стих - не само за моето стихотворение.Благодаря! -
Като стара паричка е стихът ти! Много-много-много!
-
Да ви разкажа историята на този стих, приятели, като благодарност към всички за реакцията Ви. Бях я забравил - писан е като текст за песен за уличен музикант - той свиреше на китара и пееше, а може и още да го прави, в подлеза на НДК, и вечер често сядахме на биричка в едно квартално кафене в Долни Лозенец (в София живеех тогава). Сподели ми веднъж, че мечтае за авторска песен, и му я написах, за да го зарадвам, и като дар за рождения му ден. Каза, че ще си сътвори сам музиката. Не сме се виждали от години и не знам има ли я тази песен, няма ли я - ще го питам - но стихчето остана. Не съм го предлагал на композитор, понеже е подарък.
-
Дъхът ми секна...
-
И този път си заслужи поздравленията! Невероятен стих!
-
уникално готино!!!
(за момент си асоциирах с филма "Once"
-
Не можем да живеем,не можем да обичаме.
Е,поне пък можем да си мислим!(или просто така си мислим) -
тъжен,истински стих...
поздрави,Сашо...много ми хареса!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Браво ,Сашо!!