palenka (П Антонова)
506 18527
29 mar 2022, 8:53

Жалба за пролет 

  Poesía » Filosófica
354 3 10

Аз ли грешно вървях,

в свят ли грешен живях,

сякаш с триста лета

влача кръст на гърба.

 

     Колко още - не знам,

     нито де е заветното "там"

     има ли Рай във безкрая,

     Раят на безкрая е краят?

 

Родени с въпроси,

по жарава стъпваме боси,

в лед сърцата сковани,

бавно умираме в стари рани.

 

            В чисти детски очи,

            и дори предрешен да греши

            светът възроден продължава,

            пътя житейски с любов да огрява!

 

© П Антонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Лидке!
  • О,Пепи,страхотно! Благодаря ти за указанието,направих го,пише ЧАТ,едни точици се въртят,но нищо не отваря.Много съм зян с компютъра!
  • Хей, животе, пусти опустял,
    колко да си вехт и овехтял?
    щом навън запролети,
    Евридика само чака
    цвекето да нацъфти,
    китки бере и коси краси,
    цяла тръпне и копней
    Орфей песен да запей,
    и да хукне през глава
    да горят във любовта!
    🌷 💐 🌹🌼 ❤️
  • Иви, Зиг, любими - и за вас по ❤️ има, а на Пепка, Генек и Ранрозар - ще отговоря по-късно в стихотворен коментар, че нещо за Орфей в главата ми се завъртя, само да я хвана таз муха!
  • Хубаво е, Пепи! 😍
  • "Родени с въпроси,
    по жарава стъпваме боси,
    в лед сърцата сковани,
    бавно умираме в стари рани." !!!
    Красиво!
    Много ми хареса, Пепи!
  • Когато нощта в ден се преражда,
    Недоспали чувства стихове снаждат 🙄
  • Красиво и умно.
    Стихотворението също.
  • Пък на мене пролетта
    стимулира любовта!
    Щом зелено зеленей:
    все сънувам как Орфей
    Евридика с песен търси пак!
    Пепи,поздрави от вехт глупак!🤣
  • И мен ме мъчат същите въпроси.
Propuestas
: ??:??