Жалба за пролет
Аз ли грешно вървях,
в свят ли грешен живях,
сякаш с триста лета
влача кръст на гърба.
Колко още - не знам,
нито де е заветното "там"
има ли Рай във безкрая,
Раят на безкрая е краят?
Родени с въпроси,
по жарава стъпваме боси,
в лед сърцата сковани,
бавно умираме в стари рани.
В чисти детски очи,
и дори предрешен да греши
светът възроден продължава,
пътя житейски с любов да огрява!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
