Аз ли грешно вървях,
в свят ли грешен живях,
сякаш с триста лета
влача кръст на гърба.
Колко още - не знам,
нито де е заветното "там"
има ли Рай във безкрая,
Раят на безкрая е краят?
Родени с въпроси,
по жарава стъпваме боси,
в лед сърцата сковани,
бавно умираме в стари рани.
В чисти детски очи,
и дори предрешен да греши
светът възроден продължава,
пътя житейски с любов да огрява!
© П Антонова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
