18 oct 2009, 5:41

Жална песен

  Poesía » Civil
931 0 10

 

Колко много са жалните песни

в тази приказна, древна земя!

Жалба жаля за общоизвестни

позабравени вече неща.

 

Няма пейка с любов романтична -

виртуалната властвува тук.

Тази битка широко епична

безвъзвратно спечелил е Юг.

 

И децата ни - роби на сайта -

пак сърфират до късно в нощта.

Интернетът е тяхната майка,

а компютърът - техен баща.

 

Няма песен на Гюрга - гугутка,

пак в ефир е на Радо гласът.

Или аз съм балканският чукча,

или друг днес е станал светът.

 

Няма тука творба на Бетховен,

няма синя пиеса на Григ.  -

Всяка музика шум е отровен,

всяка песен безплоден е вик.

 

На Вапцаров стихът ме обсеби,

страдам с Ботев под свода дълбок;

руска тройка звъни от Есенин,

с чаша вино приседнал е Блок.

 

Колко много певци и поети

са живяли по тези места!

И високо в небето ни светят

милиони далечни слънца.

 

Мои гости са жалните песни

в тази приказна, древна земя!

Вдигам тост за онези чудесни

позабравени вече неща.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наздраве!
    Върна ми толкова спомени за детството в този стих. Тогава, когато всички беше истинско и се прегръщахме наистина и се смеехме наистина и всичко беше наистина...
    Радвам се, че те открих!
  • За голяма жалост " друг вече е станал светът". Много истински си представил реалността. Но дълбоко вярвам, че с таланти като теб и с тези прекрасни стихове не ще се загуби духовното у човека!
  • За стойностните неща...! Поздрави за прекрасния ритъм! Идеята е чудесна!
  • Поклон пред величието ѝм, както и пред твоя стих, с който ни припомни отново! Поздрав!
  • Ще ги пазим, Иван. И на децата си трябва да ги предадем - от нас зависи. Радвам се, когато срещна поети като теб!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...