18.10.2009 г., 5:41

Жална песен

936 0 10

 

Колко много са жалните песни

в тази приказна, древна земя!

Жалба жаля за общоизвестни

позабравени вече неща.

 

Няма пейка с любов романтична -

виртуалната властвува тук.

Тази битка широко епична

безвъзвратно спечелил е Юг.

 

И децата ни - роби на сайта -

пак сърфират до късно в нощта.

Интернетът е тяхната майка,

а компютърът - техен баща.

 

Няма песен на Гюрга - гугутка,

пак в ефир е на Радо гласът.

Или аз съм балканският чукча,

или друг днес е станал светът.

 

Няма тука творба на Бетховен,

няма синя пиеса на Григ.  -

Всяка музика шум е отровен,

всяка песен безплоден е вик.

 

На Вапцаров стихът ме обсеби,

страдам с Ботев под свода дълбок;

руска тройка звъни от Есенин,

с чаша вино приседнал е Блок.

 

Колко много певци и поети

са живяли по тези места!

И високо в небето ни светят

милиони далечни слънца.

 

Мои гости са жалните песни

в тази приказна, древна земя!

Вдигам тост за онези чудесни

позабравени вече неща.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наздраве!
    Върна ми толкова спомени за детството в този стих. Тогава, когато всички беше истинско и се прегръщахме наистина и се смеехме наистина и всичко беше наистина...
    Радвам се, че те открих!
  • За голяма жалост " друг вече е станал светът". Много истински си представил реалността. Но дълбоко вярвам, че с таланти като теб и с тези прекрасни стихове не ще се загуби духовното у човека!
  • За стойностните неща...! Поздрави за прекрасния ритъм! Идеята е чудесна!
  • Поклон пред величието ѝм, както и пред твоя стих, с който ни припомни отново! Поздрав!
  • Ще ги пазим, Иван. И на децата си трябва да ги предадем - от нас зависи. Радвам се, когато срещна поети като теб!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...