Oct 18, 2009, 5:41 AM

Жална песен

  Poetry » Civic
930 0 10

 

Колко много са жалните песни

в тази приказна, древна земя!

Жалба жаля за общоизвестни

позабравени вече неща.

 

Няма пейка с любов романтична -

виртуалната властвува тук.

Тази битка широко епична

безвъзвратно спечелил е Юг.

 

И децата ни - роби на сайта -

пак сърфират до късно в нощта.

Интернетът е тяхната майка,

а компютърът - техен баща.

 

Няма песен на Гюрга - гугутка,

пак в ефир е на Радо гласът.

Или аз съм балканският чукча,

или друг днес е станал светът.

 

Няма тука творба на Бетховен,

няма синя пиеса на Григ.  -

Всяка музика шум е отровен,

всяка песен безплоден е вик.

 

На Вапцаров стихът ме обсеби,

страдам с Ботев под свода дълбок;

руска тройка звъни от Есенин,

с чаша вино приседнал е Блок.

 

Колко много певци и поети

са живяли по тези места!

И високо в небето ни светят

милиони далечни слънца.

 

Мои гости са жалните песни

в тази приказна, древна земя!

Вдигам тост за онези чудесни

позабравени вече неща.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наздраве!
    Върна ми толкова спомени за детството в този стих. Тогава, когато всички беше истинско и се прегръщахме наистина и се смеехме наистина и всичко беше наистина...
    Радвам се, че те открих!
  • За голяма жалост " друг вече е станал светът". Много истински си представил реалността. Но дълбоко вярвам, че с таланти като теб и с тези прекрасни стихове не ще се загуби духовното у човека!
  • За стойностните неща...! Поздрави за прекрасния ритъм! Идеята е чудесна!
  • Поклон пред величието ѝм, както и пред твоя стих, с който ни припомни отново! Поздрав!
  • Ще ги пазим, Иван. И на децата си трябва да ги предадем - от нас зависи. Радвам се, когато срещна поети като теб!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....