8 ago 2009, 10:56

Жаля те 

  Poesía » De amor
1100 0 22

Дори когато в шепа ме държиш,

ти пак си с векове далеч от мене,

че видима студенина кръжи

в зениците ти празни и студени.

 

Но тръгна ли си, знам, че ще ме спреш –

(от обич ли, от гордост ли, не зная).

За мен си  като Мъртвото море,

а в тебе аз – начало съм. И краят.

 

Защото вливам изворна вода,

живот зачевам – ражда се вселена.

Поглъщаш ненаситно свежестта

и пак оставаш същото. Солено.

 

И щом си тръгна, ялови вълни

напразно бреговете ти ще галят –

ще носят в тебе само съсипни...

 

Предвиждам го. И отсега те жаля. 

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??