Жаля те
Дори когато в шепа ме държиш,
ти пак си с векове далеч от мене,
че видима студенина кръжи
в зениците ти празни и студени.
Но тръгна ли си, знам, че ще ме спреш –
(от обич ли, от гордост ли, не зная).
За мен си като Мъртвото море,
а в тебе аз – начало съм. И краят.
Защото вливам изворна вода,
живот зачевам – ражда се вселена.
Поглъщаш ненаситно свежестта
и пак оставаш същото. Солено.
И щом си тръгна, ялови вълни
напразно бреговете ти ще галят –
ще носят в тебе само съсипни...
Предвиждам го. И отсега те жаля.
© Елица Ангелова All rights reserved.
