1 abr 2005, 15:30

Жана Д'Арк 

  Poesía
1406 0 3

Земята ми е тясна.
Не се побира душата
във кафеза,
който ми поставят другите.
Бунтува се,
забравила, че Жана Д'Арк
я изгориха върху кладата.
Земята ми е тясна.
Какво ме гледате като захласнати?
Та вий сте само публика.
А аз горя, като сегашна Жана Д'Арк.
И ставам огън.
Без меч и шлем...

Бъдете войни, не украса
върху пищната трапеза
на твореца.

© Лили Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • горе главата момичета! хахаха
    феминистко

    и готино, де
  • Нека оставим извода за всеки, който иска да си направи такъв. Благодаря ти, Никола!
  • Много смислено и с добър ритъм, но не е ясен изводът за основанието и посоката на бунта и борбата. Свободата винаги е възможна само в духа, а не външно.
Propuestas
: ??:??