Земята ми е тясна.
Не се побира душата
във кафеза,
който ми поставят другите.
Бунтува се,
забравила, че Жана Д'Арк
я изгориха върху кладата.
Земята ми е тясна.
Какво ме гледате като захласнати?
Та вий сте само публика.
А аз горя, като сегашна Жана Д'Арк.
И ставам огън.
Без меч и шлем...
Бъдете войни, не украса
върху пищната трапеза
на твореца.
© Лили Спасова Все права защищены
феминистко
и готино, де