Apr 1, 2005, 3:30 PM

Жана Д'Арк

  Poetry
1.8K 0 3

Земята ми е тясна.
Не се побира душата
във кафеза,
който ми поставят другите.
Бунтува се,
забравила, че Жана Д'Арк
я изгориха върху кладата.
Земята ми е тясна.
Какво ме гледате като захласнати?
Та вий сте само публика.
А аз горя, като сегашна Жана Д'Арк.
И ставам огън.
Без меч и шлем...

Бъдете войни, не украса
върху пищната трапеза
на твореца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • горе главата момичета! хахаха
    феминистко

    и готино, де
  • Нека оставим извода за всеки, който иска да си направи такъв. Благодаря ти, Никола!
  • Много смислено и с добър ритъм, но не е ясен изводът за основанието и посоката на бунта и борбата. Свободата винаги е възможна само в духа, а не външно.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...