5 ene 2011, 19:00

Жана д'Арк "почти"

Poesía » Filosófica

1.1K 0 1

Животът ми беше просто театър -

сцена, пълна с фалшиви декори.

Аз вечно бързах, тичах нанякъде,

за да играя винаги главните роли.

Офелия бях. Играх Клеопатра,

бях Дездемона, бях Жулиета,

но животът ми отмъсти и ме запрати

да играя роли из небитието!

Аз тичах да търся своята роля.

Изиграните - вие не ги одобрихте!

О, Жана д'Арк е вашата воля!

Добре.

Изиграх я.

Харесахте ме и ме изгорихте!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0