5 ene 2011, 19:00

Жана д'Арк "почти"

Poesía » Filosófica

1K 0 1

Животът ми беше просто театър -

сцена, пълна с фалшиви декори.

Аз вечно бързах, тичах нанякъде,

за да играя винаги главните роли.

Офелия бях. Играх Клеопатра,

бях Дездемона, бях Жулиета,

но животът ми отмъсти и ме запрати

да играя роли из небитието!

Аз тичах да търся своята роля.

Изиграните - вие не ги одобрихте!

О, Жана д'Арк е вашата воля!

Добре.

Изиграх я.

Харесахте ме и ме изгорихте!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0