5 ene 2011, 19:00

Жана д'Арк "почти"

Poesía » Filosófica

1K 0 1

Животът ми беше просто театър -

сцена, пълна с фалшиви декори.

Аз вечно бързах, тичах нанякъде,

за да играя винаги главните роли.

Офелия бях. Играх Клеопатра,

бях Дездемона, бях Жулиета,

но животът ми отмъсти и ме запрати

да играя роли из небитието!

Аз тичах да търся своята роля.

Изиграните - вие не ги одобрихте!

О, Жана д'Арк е вашата воля!

Добре.

Изиграх я.

Харесахте ме и ме изгорихте!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0