Животът ми беше просто театър -
сцена, пълна с фалшиви декори.
Аз вечно бързах, тичах нанякъде,
за да играя винаги главните роли.
Офелия бях. Играх Клеопатра,
бях Дездемона, бях Жулиета,
но животът ми отмъсти и ме запрати
да играя роли из небитието!
Аз тичах да търся своята роля.
Изиграните - вие не ги одобрихте!
О, Жана д'Арк е вашата воля!
Добре.
Изиграх я.
Харесахте ме и ме изгорихте!
© Елисавета Краева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
