5.01.2011 г., 19:00

Жана д'Арк "почти"

Поезия » Философска

1K 0 1

Животът ми беше просто театър -

сцена, пълна с фалшиви декори.

Аз вечно бързах, тичах нанякъде,

за да играя винаги главните роли.

Офелия бях. Играх Клеопатра,

бях Дездемона, бях Жулиета,

но животът ми отмъсти и ме запрати

да играя роли из небитието!

Аз тичах да търся своята роля.

Изиграните - вие не ги одобрихте!

О, Жана д'Арк е вашата воля!

Добре.

Изиграх я.

Харесахте ме и ме изгорихте!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0