ЖАРАВА
Не бой се, ще си тръгна след дъжда.
Не бих останала със теб за нищо!
Прилича мойта обич на жарта,
разпръсната в угасващо огнище.
Ще я покрия с пепел от мечти,
пред теб на жертвен огън изгорени,
да може ярко пак да заблести,
когато я разровиш сам след време.
Един ден ще потърсиш топлина
и ще застанеш примирен на прага.
И заедно ще пръснем пепелта,
но само прекалено не отлагай...
Е, тръгвам. Ето, спря и този дъжд...
Внимавай, не посягай с голи длани.
Жарта ще те опари изведнъж
и огнен белег там ще ти остане.
© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados