17 abr 2012, 22:34

Жега

  Poesía » Otra
1.3K 0 22

           

         Жега

 

  Залезът  изтля.

  Нощта  не  плисна  хлад

  над   този   побелял 

  от    жега    град.

  Светофари    уморено

  делят  посоките  на  ада

  в  червенo... жълтo... и  зелено.

  Върволици от  коли,

  зад  блясъка  на  фаровете 

  притаени

  ръмжат по 

  асфалтовите вени

  на  нашия  зомбиран  свят...

  Небе,   разкъсано

  от    рев  моторен,

  в  ярост   непозната

  диша,  с огнен   дъх   

  гори  сега   земята.

  Скрит  зад  ламаринените

  брони,

  човекът 

  денонощно  нещо  гони...

  А  животът  си   тече,

  не  спира,

  един  се  ражда,

  друг... умира.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...