Жега
Жега
Залезът изтля.
Нощта не плисна хлад
над този побелял
от жега град.
Светофари уморено
делят посоките на ада
в червенo... жълтo... и зелено.
Върволици от коли,
зад блясъка на фаровете
притаени
ръмжат по
асфалтовите вени
на нашия зомбиран свят...
Небе, разкъсано
от рев моторен,
в ярост непозната
диша, с огнен дъх
гори сега земята.
Скрит зад ламаринените
брони,
човекът
денонощно нещо гони...
А животът си тече,
не спира,
един се ражда,
друг... умира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
