Apr 17, 2012, 10:34 PM

Жега

  Poetry » Other
1.3K 0 22

           

         Жега

 

  Залезът  изтля.

  Нощта  не  плисна  хлад

  над   този   побелял 

  от    жега    град.

  Светофари    уморено

  делят  посоките  на  ада

  в  червенo... жълтo... и  зелено.

  Върволици от  коли,

  зад  блясъка  на  фаровете 

  притаени

  ръмжат по 

  асфалтовите вени

  на  нашия  зомбиран  свят...

  Небе,   разкъсано

  от    рев  моторен,

  в  ярост   непозната

  диша,  с огнен   дъх   

  гори  сега   земята.

  Скрит  зад  ламаринените

  брони,

  човекът 

  денонощно  нещо  гони...

  А  животът  си   тече,

  не  спира,

  един  се  ражда,

  друг... умира.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....