Apr 17, 2012, 10:34 PM

Жега

  Poetry » Other
1.3K 0 22

           

         Жега

 

  Залезът  изтля.

  Нощта  не  плисна  хлад

  над   този   побелял 

  от    жега    град.

  Светофари    уморено

  делят  посоките  на  ада

  в  червенo... жълтo... и  зелено.

  Върволици от  коли,

  зад  блясъка  на  фаровете 

  притаени

  ръмжат по 

  асфалтовите вени

  на  нашия  зомбиран  свят...

  Небе,   разкъсано

  от    рев  моторен,

  в  ярост   непозната

  диша,  с огнен   дъх   

  гори  сега   земята.

  Скрит  зад  ламаринените

  брони,

  човекът 

  денонощно  нещо  гони...

  А  животът  си   тече,

  не  спира,

  един  се  ражда,

  друг... умира.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...