14 jul 2024, 17:48  

Жега 

  Poesía
137 2 5

Жили жегата като пчела,

хвръкнала от слънчевия кошер.

Слага слънчевите очила

облак, изтъкан от пухкав мохер.

 

Сламената шапка прегоря,

килната на старото плашило.

Пада сноп, подпален от искра,

в пазвите на житното котило.

 

Казват, че сега пече се хляб,

а медът узрява в тежки пити.

Вятърът – разрошен и брадат,

огънят разравя със копито.

 

© Диана Фъртунова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??