Жили жегата като пчела,
хвръкнала от слънчевия кошер.
Слага слънчевите очила
облак, изтъкан от пухкав мохер.
Сламената шапка прегоря,
килната на старото плашило.
Пада сноп, подпален от искра,
в пазвите на житното котило.
Казват, че сега пече се хляб,
а медът узрява в тежки пити.
Вятърът – разрошен и брадат,
огънят разравя със копито.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
