14 июл. 2024 г., 17:48  

Жега 

  Поэзия
159 2 5

Жили жегата като пчела,

хвръкнала от слънчевия кошер.

Слага слънчевите очила

облак, изтъкан от пухкав мохер.

 

Сламената шапка прегоря,

килната на старото плашило.

Пада сноп, подпален от искра,

в пазвите на житното котило.

 

Казват, че сега пече се хляб,

а медът узрява в тежки пити.

Вятърът – разрошен и брадат,

огънят разравя със копито.

 

© Диана Фъртунова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??