Жега
Жили жегата като пчела,
хвръкнала от слънчевия кошер.
Слага слънчевите очила
облак, изтъкан от пухкав мохер.
Сламената шапка прегоря,
килната на старото плашило.
Пада сноп, подпален от искра,
в пазвите на житното котило.
Казват, че сега пече се хляб,
а медът узрява в тежки пити.
Вятърът – разрошен и брадат,
огънят разравя със копито.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Фъртунова Все права защищены
