14.07.2024 г., 17:48 ч.  

Жега 

  Поезия
138 2 5

Жили жегата като пчела,

хвръкнала от слънчевия кошер.

Слага слънчевите очила

облак, изтъкан от пухкав мохер.

 

Сламената шапка прегоря,

килната на старото плашило.

Пада сноп, подпален от искра,

в пазвите на житното котило.

 

Казват, че сега пече се хляб,

а медът узрява в тежки пити.

Вятърът – разрошен и брадат,

огънят разравя със копито.

 

© Диана Фъртунова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??