Бях мила и слънчева,
в очите на другите добра бях.
Усмихвах се повече
от всеки друг усмихнат.
Бях наивна най-вече
и събрах това, което надолу влече.
Събрах образи
на не толкова усмихнати хора.
Гледах веднъж филмче,
в което една тълпа
пострада от една не толкова добра жена.
Хареса ми!
И тогава реших -
щом светът е такъв,
аз защо да се правя на добра.
И отпих
малко от неговата отрова.
И сега вървя
по пътеки трънливи
и други наивни търпя.
Такива като мене полусънливи,
чакащи някой очите им да отвори.
Чаша мисля да им предложа
и се съмнявам някой да я оспори.
© Иянира Todos los derechos reservados