Jun 9, 2007, 8:35 PM

Желана метаморфоза

  Poetry
1.5K 0 2

Бях мила и слънчева,
в очите на другите добра бях.
Усмихвах се повече
от всеки друг усмихнат.
Бях наивна най-вече
и събрах това, което надолу влече.

Събрах образи
на не толкова усмихнати хора.
Гледах веднъж филмче,
в което една тълпа
пострада от една не толкова добра жена.
Хареса ми!



И тогава реших -
щом светът е такъв,
аз защо да се правя на добра.
И отпих
малко от неговата отрова.
И сега вървя
по пътеки трънливи
и други наивни търпя.
Такива като мене полусънливи,
чакащи някой очите им да отвори.
Чаша мисля да им предложа
и се съмнявам някой да я оспори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иянира All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...